Една обикновена любовна история...
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем...
Извинете ме... 
Ще завали.
написа caribiana на 5.10.08

Почивка за Време
Неделя Сутрин. Ментов чай.
Балконите едва се будят.
Лениво Време... Свило е
криле до онзи дремещ гълъб.
Дърветата мълчат. Мълчат
и плочките на тротоара.
И само котките на ъгъла
по котешки си разговарят.
Такава тиха тишина...
Неделя сутрин. Чай от мента...
Животът сякаш е поспрял
наоколо да се огледа.
И после пак ще продължи – 
задъхан, шумен и задавен.
Сега е просто мързелив.
В неделя сутрин. С чаша чай.

П.П. Неделя Следобед е още по-мързелива.
написа caribiana на 5.10.08

Моята половина от Съня...
Слизат моите Сънища. 
Тихо. На пръсти.
И през прозореца влизат, 
яхнали лунни лъчи.
Всяка нощ са различни.
А уж са си същите...
И във тях твойто име
отново мълчи.
Аз не зная ти кой си.
И даже не искам.
Само знам, че те има.
И някъде там
ти заспиваш, мечтаещ,
че мене ме има.
Ти сънуваш в ръцете си
мойта женска ръка.
Лека нощ, Моя Обич...
Тихо, на пръсти,
тази нощ те целунах.
Макар и на сън.
Утре с тебе навярно
няма да помним...
Ще усещаме само,
че е станало чудо...
написа caribiana на 4.10.08

Моята половина от Съня...
Слизат моите Сънища. 
Тихо. На пръсти.
И през прозореца влизат, 
яхнали лунни лъчи.
Всяка нощ са различни.
А уж са си същите...
И във тях твойто име
отново мълчи.
Аз не зная ти кой си.
И даже не искам.
Само знам, че те има.
И някъде там
ти заспиваш, мечтаещ,
че мене ме има.
Ти сънуваш в ръцете си
мойта женска ръка.
Лека нощ, Моя Обич...
Тихо, на пръсти,
тази нощ те целунах.
Макар и на сън.
Утре с тебе навярно
няма да помним...
Ще усещаме само,
че е станало чудо...
написа caribiana на 4.10.08

Настроение от дъжд
Замъкът на ветровете се пропука.
И изтече в шепите ми тишина.
Някой ме превърна във светулка.
А един бездомен вятър ме отвя.
Някой духна моето глухарче.
Прецъфтяха светлинките в мен.
Имам нужда просто да поплача.
Само нямам ничии ръце...
Замъкът на ветровете стене тихо.
Как да се завърна у дома?
Падат капчици-звезди в тревите.
Бях светулка... Вече съм мъгла...
написа caribiana на 3.10.08

...от себе си
Аз вече няма да се влюбвам никога.
Навярно и така ще оживея.
Ще скрия всичките безумни мигове,
в които спомените ми са разпилени.

Сърцето ми ще стане страшно скучно.
И пълно цялото с ехтяща празнота.
Да бъде мълчаливо го научих.
И ... толкова. Какво е любовта...

Изглежда то обаче не поиска
във рамка от необич да е вплетено.
Намерих на гърдите си написано:
„ Отивам си. Обичам те.
Сърцето ти”.
написа caribiana на 3.10.08