Някъде в земята на мъглите сред камъни и скали растат приказни градини. Пъстри цветя израстват....и напомнят възраждането на природата. Фантазен свят, приказен свят, кръговратът на живота,
листата на дърветата окапаха а с тях капят и моите сълзи...
огънят в огнището гори а с него в сънищата ми долита огнения ястреб


Ще изкълва сърцето ти
ще издраскам ръцете ти
но очите ти, очите ти
ще запазя за мен
тъй ми шепти огнения ястреб
положил криле на гърдите ми

Свещ гори, бяла свещ
сред листчетата на анемоната
и после пламъкът и гасне
отвят от полъха на вятъра
морна гасне и крее
а с нея и еднорога

..............

Somewhere in the misty land between the stones and rocks fairy gardens grow. Colourful flowers sprout…and commemorate the spring rebirth. Fantasy world, fairy world, the circle of life.,

The  leafs fell down and with them fall my tears….

The fire in the fireplace burns and with its flame the fiery hawk flies in my night dreams

 

I will pick your heart

I will scratch your hands

But your eyes, your eyes

Will keep for me

Whispers to me the fiery hawk

Laid wings on my breast

 

Candle burns, white candle

Between the anemony petals

Then its flame fades

Blown away from  the wind

Weary fades and withers

And with her and the unicorn

 

Доста е добро....направо те докосва отвътре :)

това е един мой сън. не бих го нарекла стихотворение, просто импресия. самото написване е свързано с диренията ми по хералдика. ястреба и еднорога са хералдически символи, анемоната е цветето на любовта още от древността. бялата свещ е символ на чистотата. самото стихотворение е алегория.

на български и английски, по едно и също време, без едното да е превод на другото!